Личностови Разстройства

 

Личността се състои от модели на мислене, възприятие, реагиране и отношения, които имат стабилност във времето и при определени ситуации. Разстройствата на личността представляват дезадаптивни и дисхармонични личностови констелации, които водят до изразена социална, професионална и семейна дисфункция.

Хората с Личностово Разстройство се обръщат за помощ обикновено говорейки за проблеми, които не са свързани с проблеми на тяхната личност.  Най-често те се оплакват от Депресия и Тревога.

disorderТе, често разглеждат трудностите с които се сблъскват при общуване с други хора, като външни по отношение на себе си и като цяло независещи от тяхното поведение. Хората с Личностово разстройство често говорят за себе си като за жертви на другите. Те нямат представа как са станали такива каквито са, как си създават проблеми или как да се променят.

Други от тях добре осъзнават пагубния характер на своите лични проблеми /например силна зависимост или силно избягване/, но също не разбират как са стигнали до това състояние или как да се променят. Някои от тях могат да разберат етиологията на своето Личностово Разстройство, но въпреки това не могат да се променят.

Много често следните признаци по време на психотерапевтична работа показват евентуален проблем, който може да се разглежда като проблем породен от Личностово Разстройство :

  1. Клиентът или значим друг съобщава

„ Аз винаги съм бил такъв“,

„Той винаги е правил това даже когато е бил дете“

  1. Клиента нарушава режима на психотерапия. Това несъгласие /или „съпротивление“/ е обусловено от много причини, но продължителното неподчинение, следва да се разглежда като сигнал за последващо изследване.
  2. Клиентите не осъзнават влиянието на собственото си поведение върху другите. Те оценяват чуждата реакция, но не са в състояние да разпознаят своето собствено провокационно поведение.
  3. Възникващи съмнения за липса на мотивация за изменение. Този проблем е особено актуален за клиенти, които са „били изпратени“ на психотерапия от семейството или дадена институция. По думи клиента се стреми към психотерапия и признава необходимостта от промяна, но в действителност я избягва.
  4. Личностовия проблем за клиент с Личностово Разстройство е приемлив и естествен. Например : Депресивния без диагноза за Личностово разстройство би казал „ Аз искам да се избавя от тази депресия, аз зная какво значи да се чувстваш добре и искам отново да се чувствам така.“, а пациент с Личностово Разстройство ще каже „Аз съм са такъв, това съм Аз“. Това далеч не означава че човек е доволен от този стил на личност и съответстващото поведение.Психотерапията внезапно се прекъсва без видима причина. Терапевтът занимаващ се с тези клиенти не рядко помага за снемане на тревожността и депресията, но неговата последваща работа е блокирана от Личностовото Разстройство.

Когнитивни профили на отделните Личностови Разстройства /ЛР/

 

Имайки предвид дългата история на проблемите при клиенти с Личностово Разстройство, не търсенето на психотерапия и видимото им нежелание или неспособност да се променят ги прави най-трудните клиенти.

Като цяло те се нуждаят от повече работа в рамките на една сесия, по-голяма продължителност на психотерапията, влагане на повече сила, енергия и търпение от страна на психотерапевта от колкото при други клиенти. По тази причина при работа с такива клиенти нерядко ефекта от психотерапията е малък, възникват трудности при получаване на съгласие за лечение, наблюдава се нисък темп на промяна и ниско ниво на удовлетвореност, както за психотерапевта така и за клиента.

 

 

Използвана литература :

  1. Бек А., Фримен А. „Когнитивная психотерапия расстройв личность“
  2. Под редакцията на Николкова С., Маринов П., „Психиатрия, психопатология, психотерпия“, Университетско издателство Медицина, Издателска къща ГорексПрес
  3. Фриман А., Фуско Д., „Гранично личностово разстройство“, Сп.“Клинична у консултативна Психология“, бр.1,2009
  4. Кернберг Отто, „Тяжелъе личностнье расстройства“.