Избягващо Личностово Разстройство
Избягващите личности имат следния основен конфликт : те искат да се сближат с други хора съответни на техния интелектуален и професионален потенциал, но се страхуват да не бъдат обидени, отхвърлени и като цяло да претърпят неуспех. Тяхната стратегия (за разлика от Зависимите Личности) се състои в това да избягват общуване или активно участие в каквото и да е.
Те възприемат себе си като социално неприспособени и некомпетентни в работата или учението. А другите възприемат, като потенциално критично настроени, не заинтересовани и унижаващи.
Дълбоките убеждения и вярвания са :
„Аз съм лош, негоден, непривлекателен“
„Аз не мога да търпя неприятни чувства“
„Ако хората се сближат с мен, те ще разберат „истинския мен“ и ще ме отхвърлят – което ще бъде непоносимо“
„Ако аз предприема нещо ново и не успея това ще бъде катастрофа“
„По-добре да не участвам в рискови дела“
„Ако аз участвам в нещо неприятно или мисля за него, аз съм длъжен да се опитам да забравя за това, или да приема нещо успокоително (алкохол, наркотици и др.“
Главната заплаха за лицата страдащи от Избягващо Личностово Разстройство, е че другите ще ги сметнат за измамници, ще ги осъдят, унизят или отхвърлят.
Тяхната основна стратегия се състои в избягване на ситуации, в които могат да ги оценяват. Поради това те са склонни в социална група да се държат така, че да не привличат чуждото внимание. На работа избягват нови задължения, както и издигане в службата поради опасения от неуспех и последващи наказания от страна на другите.
Основната емоция при тези личности е Дисфория. Тревогата е в следствие на възможността да бъдат подложени на критика, а тъгата в следствие на отсъствие на близаки взаимоотношения и успехи.
Тяхната ниска устойчивост към дисфория възпрепятства развитието на начини за преодоляване на срамежливостта и по-ефективно самоотвърждаване. Тъй като те са склонни към интроспекция и непрекъснато следене на собствените емоции, те са много чувствителни към тъгата и тревогата. Независимо от силното осъзнаване на своите болезнени чувства, те са склонни да избягват осъзнавенто на неприятените мисли – тенденция, която съответства на тяхната главна стратегия и се нарича „когнитивно избягване“
Тяхната ниска търпимост към неприятни емоции и чувствителност към неуспеха влияе на всичките им действия. За разлика от зависимите, които се справят със страха от неуспеха стремейки се да намерят подкрепа в обкръжаващите, избягващите личности просто снижават своите очаквания и избягват всяка активност, която е свързана с риск от неуспех или отхвърляне.