Зависимо Личностово Разстройство
Хората страдащи от Зависимо Личностово Разстройство считат себе си за безпомощни, поради което се опитват да са свързани с по-силен човек, който да обезпечи средствата за физическо оцеляване и щастие.
Те чувстват себе си нуждаещи се, слаби, безпомощни и некомпетентни.
Зависимите личности идеализират образа на силния „опекун“, възприемайки го като грижовен, благосклонен и компетенетен. За разлика от Избягващата личност, която остава свободна от „сложни“ отношения и следователно не получава социална поддръжка, зависимата личност може да функционира успешно докато до нея се намира силния човек.
Главната заплаха или травма е свързана с отхвърляне или отказ..
Основните им вярвания и убеждения са :
„ Аз съм абсолютно безпомощен“
„Аз мога да живея нормално, само ако до мен има компетентен“
„Ако ме изоставят аз ще умра“
„Ако не ме обичат, аз винаги ще бъда нещастен“
„Дръж се близо до обгрижващият“
„Поддържай възможно най-близки отношения с опекуна“
Главният афект на зависимата личност се явява тревога – безпокойство по повод възможността да се разрушат зависимите отношения. Те периодично изпитват силна тревога, когато усетят че отношенията наистина са напрегнати. Ако човека от когото зависят изчезне те могат да изпаднат в депресия. От друга страна те изпитват радост или еуфория, когато техните зависими желания са удовлетворени.
Тяхната основна стратегия се състои в култивиране на зависимите отношения. Те често правят така : подчиняват се на „силния“ човек и се опитват да го успокоят или да му угодят.