Сериозността на  Депресията

 

Чувството на тъга е естествена част от човешкото състояние и преживяване.

Всеки един от нас в определен момент от своя живот е тъгувал, а силата и продължителността на тъгата са различни при всеки един отделен човек. И това различие зависи не само от степента или вида на болезненото събитие, което е довело до чувството на тъга, а и от личността на тъгуващият.

Смята се, че способността да тъгуваме по загубите е качество, което е ценно и представлява израз на добро психично здраве. Умението да тъгуваме изгражда основата на способността ни да разбираме и преподреждаме не само взаимоотношенията си с другите, но и да преразглеждаме отношението си към материалния свят.

Липсата на умение да тъгуваме и опитите ни да се предпазим от това преживяване на  болка, често стоят в основата на враждебно отношение към другите в моменти на страдание и може да бъде разрушително към човешките взаимоотношения.

Избягването на ситуации, които биха могли да донесат болка е знак за незрялост на личността. Способността да се преживява страданието е характеристика за стабилен Аз.

Тъгата и тъгуването са нормална и здравословна част от живота на всеки човек. Но когато тъгата и тъгуването преминат границите на нормата и започнат да водят до саморазрушителни процеси то тогава е необходима своевременна намеса от специалист – психолог и психиатър.

Някои хората си мислят , че живота трябва да бъде изпълнен само с позитивни преживявания, и трудностите се преживяват като фатални. Амбициозните хора са насочени винаги към професионален или личен успех и всяка крачка назад се приема катастрофално. За тях са много важни оценките от близките и приятелите им, както и от авторитетите, всяка негативна оценка бива преживяна отново фатално.

Общото за всички хора склонни към депресии са особеностите на приемане на негативните страни в живота :

  • Неудачите се приемат като личен провал, резултат на собствена непълноценност
  • Лошите периоди или неуспехите се приемат непоправими и трайни.

Тези основни характеристики довеждат до неадаптивни поведенчески реакции и стратегии. Които водят до ограничаване сферите на активност и и контакти и съответно до понижаване на самооценката.

Депресивните разстройства са основна част от психичните заболявания. Те често водят до изразено влошаване на социалното функциониране и понижаване на качеството на живот и понякога представлява риск за живота на пациента.

Сред заболелите от депресивно разстройство преобладават жените, докато честотата на депресия при мъжете е относително по-ниска. При мъжете обаче се отчита прекомерна употреба на алкохол, злоупотреба с наркотици или склонност към работохолизъм, което може да бъде също признак на депресия.

Изследванията показват, че честота на депресивните разстройства е по-висока в млада възраст, стресът е един от основните фактори при отключване на депресия. Прехода от детство към зрялост и изискванията на обществото, необходимостта от вписването в нормативите на социума, притискат личността, а очакванията за стандартизирано поведение често са в разрез с вътрешните импулси.  Това води до отключване на депресивно разстройство, което както вече споменах са с начало в млада и средна възраст, но с напредване на възрастта процентът на депресивни разстройства нараства и опитите за самоубийство зачестяват.

Много от епизодите на депресия са относително кратки и леки по своята клинична картина. Част от тях преминават без намесата на лекар и без прием на медикамент, а личните усещания от този период се обвързват със спомена за трудност било то на работното място или в личния живот. В начина по който тези хора мислят за тези свои състояния не присъства идеята за болест или психичен проблем. Сред причините за ниската степен на осъзнаване на депресията като психичен проблем са както фактът, че някои от депресивните състояния се понасят относително леко, така и това, че много хора. Които улавят проблемите си се боят, че търсенето на професионална помощ ще наложи върху тях „етикета на лудостта“, а приемът на медикаменти или посещаването на психотерапевтични сесии ще ги дискредитира пред познатите им като „психично болни“.  Друг фактор е и разбирането, че това е просто част от нормалните състояния, в които човек изпада, което води до липса на необходимост да се дава гласност, на нещо с което „би трябвало да се справим сами“.

Истината е , че Депресията е сериозно разстройство на което не трябва да се гледа с пренебрежение.

Сериозни симптоми, които не трябва да се подминават са следните :

  • Трайно потиснато настроение;
  • Безрадостност и загуба на интереси, неспособност да се изпитват удоволствия;
  • Повишена уморяемост;
  • Забавено мислене, тиха и забавена реч;
  • Влошена концентрация на вниманието;
  • Мисли за вина, мисли за безсперспективност, разоряване, песимистични нагласи;
  • Мисли или действия за себеувреждане или самоубийство;
  • Разстройство на съня, най-чести са трудното заспиване и ранното събуждане;
  • Разстройство на апетита, загуба на теглото повече от 5%;
  • Разстройство на сексуалното влечение и т.н.

 

Не мога да не отбележа, че най-често формата на депресия е „скрита“ или „маскирана“. Тя обикновено се крие под маската на някакво друго заболяване, най-често соматично (телесно). Страдащите от скрита депресия са чести пациенти на терапевтите, кардиолозите и гастроентеролозите. При тях депресията се проявява по различни начини, които са в състояние да заблудят специалистите в тези области. Психологическите симптоми са същите, но са много добре прикрити чрез външни прояви на физически дискомфорт.

Методите за лечение на депресията може да бъдат различни и индивидуални за всеки. Психолога подхожда винаги с приемане, разбиране и топлина. Депресивният се запознава с честота на това заболяване, с това че много често хората предпочитат да останат в депресията, защото тя създава усещане за уют, но във същото време изолира индивида от действителността. И това усещане за уют е само илюзорно. Научава, че ниската себеоценка по време на депресия е само една грешно възприета реалност. Сбъркана оценка на възприятията и на мисловния процес.

Медикаментозното лечение в повечето случаи е задължително и то съпровожда психотерапевтичната работа.

Не подценявайте Депресията, тя води до себенеувереност, песимистични нагласи, загуба на чувството за хумор, ригидност на поведението и др.

Помогнете си преди да е станало късно !