Хипнозата – Илюзия или Действителност

 

Интересът към хипнозата привлича хора от най-различни професии и възрасти. Причините за този интерес са многобройни. Хипнозата омайва чрез необикновеното в нея и е трудно да се каже дали това, което привлича е интереса да бъде разгадана тайната и, или желанието  да се оставиш в нейния плен. Едно от нещата, които най-много привличат, е, разбира се, приложението на хипнозата, от която често се очаква някакво чудо.

От незапомнени времена внушението и хипнозата са били използвани както с магично-религиозна, така и с лечебна цел. Различните форми за въздействие чрез внушение и техниките за въвеждане в хипнозни състояния са останали векове наред голямото тайнство на магьосниците, духовниците и знахарите.

Много са сведенията, които говорят за използването на някои способи за внушение с ритуален и лечебен характер още в храмовете на древна Гърция. Начините за фиксиране на погледа, за докосване на болните части на тялото с предмет или с ръка, използването на средства за убеждение са били познати в древна Гърция. Според вярванията на древните египтяни всяка част от човешкото тяло има свое божество и болестта настъпва тогава, когато в нея се вселят зли духове. Според един папирус, различен от египтолога  Еберс, жрецът е имал благоволението на боговете „да произнася формули за приготвянето на лекарства за всички части от тялото на болния“. За да се прогонят злите духове, древните египтяни прибягвали и до различни въздействия върху сетивата, които засилвали психичното въздействие върху вярващите.

Естествено много от източниците, в които се съобщава за прилагането на техниките за внушение и хипноза в древността са непълни. Съществуват обаче не малко сведение, получени от нови изследвания, главно за дейността на шаманите. Но подобни методи са били използвани в най-различни географски райони вероятно още в зората на човешката история.

Истината е, че хипнозата не е това което сме гледали по телевизионни шоу програми. Хипнозата е метод, който работи и който лекува.

Хипнозата е състояние, което се проявява физически и психически. Тя може да се разглежда като променено състояние на  съзнанието с емоционална и словесна връзка между хипнотизатора и хипнотизирания, внушаемостта е повишена, има пълна погълнатост от определени усещания или преживявания. В много случаи хипнозата прилича на сън обаче не е сън.

Някои хора влизат в хипноза бързо други по-бавно. Има хора, които се страхуват от хипнозата по различни причини. Някои мислят, че ще ги питат или те самите ще споделят тайни. Това естествено, че не е изключено, но когато си направил избор да посетиш терапевтичен кабинет , трябва да си приел тази възможност. Има хора, които си представят хипнозата като подчиняване на волята на хипнотизатора. Това не е вярно защото хипнозата е по-скоро сътрудничество между двамата / хипнотизатор и хипнотизиран/. Съществува и мнение, че щом си в хипноза, трябва да не си спомняш нищо, все едно си бил в безсъзнание. В действителност, липса на спомен настъпва спонтанно само при дълбока хипноза или ако за терапевтични цели е предизвикана амнезия. Ако човек иска да реши определен проблем или да се избави от определени симптоми, трябва да допусне и възможността да не помни повечето или нищо от преживяното и от направените хипноза внушения. Някои хора се страхуват да не ги накарат да извършат нещо нередно или да злоупотребят с тях в хипноза . Това не е невъзможно, но би било много по-трудно отколкото си го представят хората. Освен това професионално работещите с хипноза не се занимават с това.

По време на хипнотичен транс преживяванията са от съществено значение. Тези изживявания винаги са субективни за всеки един хипнотизиран.

Почти всички, запитани за начина, по който са изживели хипнозата, посочват наличието на психично и физическо отпускане, липса на интерес към това, което става около тях, желание да следват единствено нарежданията на хипнотизатора, липса на необходимост да проявяват критичност и удоволствието да стоят дълго, без да предприемат нищо.

Хипнотизираните отбелязват също така и чувство на тежест в тялото и крайниците, често придружено от приятно чувство на топлина.

Съдържанието на внушенията често се трансформира във визуални картини и, общо взето, се установява засилване на представите под влияние на хипнозата.

Времето в повечето случаи тече неадекватно. Кратките интервали се оценяват като дълги, например 10-15мин. А на хипнотизираният му  изглеждат като 30-60мин. , докато големите интервали, от порядъка на по няколко часа, му се струват много по-кратки.

Дразненията от околната среда се възприемат много смекчено или изобщо не се отчитат.

Много хора помолени да опишат преживяното, споделят, че в хипнотично състояние се чувствали като между сън и будуване. Би могло да се твърди, че преобладаването на усещания, подобни на познатите ни по време на нощен сън, показват дълбочината на прекараната хипноза.

Хипнотерапията е лечение с използването на хипноза. Областите на приложение са много :

  • Неврози
  • Фобии
  • Разстройства на съня
  • Наднормено тегло
  • Анорексия
  • Булемип
  • Отказване от пушене
  • Наркомании
  • Хазартна зависимост
  • Стресови разстройства след травми
  • Личностни проблеми
  • Сценична треска

Работата обикновено предполага няколко месеца психотерапевтични сесии, веднъж седмично.